Все съм се чудила какво ми липсва, за да бъда перфектна. Или по-скоро: какво ми има, че не съм. Ето, че Уолтър Мишел най-накрая вдигна завесата и аз открих нещо, което подозирам от много години: между мен и “перфектното мен” стои един голям бял и много нездравословен бонбон!
Да, аз съм от тези “нещастни” деца, които никога не са изчаквали, за да ометат тортата, бисквитите, вафлите, кроасаните, а откакто поех домакинството в свои ръце, най-много се впрягам, когато не ми се получат сладкишите. Защото без ядене мога, но без сладко – не!
И да – аз съм от тези мили дечица, на които се смеете, докато гледате как се измъчват, разкъсвани от желанието си да опитат вкусното изкушение, пред което са ги поставили.
Кому е нужно подобно нещо и кой печели от тези експерименти със съмнителни резултати. Печелим ние, защото можем да видим това и да се посмеем:
Но нека си говорим сериозно. До какви изводи е стигнал Мишел след своя експеримент с подобни деца, но преди петдесетина години:
способността да се отлага удоволствието е в основата на стабилния характер
онези, които могат да устоят на бонбона, за да получат втори, се адаптират по-добре в средата си
по-благонадеждни са
получават средно 210 повече точки от другите на матурите си.
Нека погледнем от друга страна на този експеримент.
Първо, твърдо съм убедена, че в основата на стабилния характер е семейната среда и точно обратното на твърдението на Мишел, не способността да се отлага, а способността да се взима максимумът от настоящето ще изгради подобен характер. Това всъщност е валидно не само за основата, но и за по-нататъшното оформяне на характера.
Друго нещо, за което се чувствам длъжна да споделя, са моите редовни набези в заевдението, което стопанисваше моето семейство, когато бях малка. Колко медени дъвки са дали фира, само аз си знам. Изяждах ги, а после питах може ли. За търпение и дума не може да става… Означава ли това, че съм неблагонадеждна? Децата, които чакат втори бонбон, просто са по-лакоми. Може и да станат добри и търпеливи търговци, но дума не може да става, че са по-благонадеждни. Току виж ви продали в името на своите цели, за да си удвоят бонуса например ;) Дребосъците всъщност ще станат твърдоглави, нерешителни и алчни. Искате ли вашето дете да е такъв човек?
И последно: хората, които си изяждат веднага бонбона, може и да изкарват по-малко точки, но са учили нощта и сутринта преди изпита и всичко им се удава с лекота. Докато другите са зубрили месеци наред, писали са по 60 страници теми по литература и са си потровили живота, за да постигнат резултат, който ние, ако не бяхме толкова отдадени на удоволствието, щяхме да постигнем за двойно по-малко време. :))))
Така че, деца, малки и големи, изяжте си бонбона! Единственото лошо, което може да ви сполети, е някой и друг кариес, но и за тази болка си има лек :)Автор: Linkpurple
———————————————————————————————————————-
